За мен-няма нужда. Не съм интересен. За това-към хобито:
Скоро ще станат четири години, от както се "запалих" по колекционирането на високоалкохолните български напитки. Не зная как точно ми хрумна, но един ден, на разходка до с. Старосел, където има много хубав винарски комплекс, закупих първите си две бутилки. С това се сложи началото на един дълъг и интересен процес-набавянето на все повече и повече експонати. Покрай колекционирането започнаха и проблемите: хората започнаха да мислят, че щом събирам ракии значи разбирам от ракии. И запристигаха с едни бутилки- за дегустации. Стана страшно! Почти нямаше вечер да не дегустирам домашното производство на някой! Аааааа, стига-изрева черният ми дроб :) И спрях. Сега дегустирам по малко. И само отбрани напитки. Тежките дегустации оставям на професионалистите.
Не деля ракиите на сливова, гроздова, люта, мека и т.н. За мен има само два вида ракии: такава, която ми харесва и останалата. Моите предпочитания са за ароматните, меки ракии, около 38-40 градуса. Ония пърцуци, дето са по 60-70' оставям за селските разбирачи. Там, в кръчмата, да се надлъгват кой от кой по-люта ракия е сътворил и как я е съхранил в пластмасови бутилки. В България много малко хора, в домашни условия, могат да направят хубава ракия! Има едни "момчета" в един форум-РАКИЯТА.КОМ, които наистина знаят как става това. Обръщайте се към тях за съвети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар